Първата Дистрикт конференция в България – март 1940
Дата: 15.05.2019
Автор: Цвятко Кадийски, историограф на Ротари в България

Цвятко Кадийски, историограф на Ротари в България

Събота, 30 март 1940 г. Започва работа първата дистрикт конференция на Ротари в България. Конференцията се провежда в седалището на Софийския клуб, хотел България. Присъстват около 80  ротарианци от София, Бургас, Варна, Горна Оряховица,  Плевен,  Пловдив, Русе и Велико Търново. Освен изброените клубове, към  1940 г. в много напреднала фаза е учредяването на клуб в Шумен, но делегати от предварителния клуб не са пристигнали. Гости на конференцията са: представителя на РИ, белгиецът Емил Декерс, проф. Илия Пържич,  президент на РК Белград (Дистрикт Югославия), проф. Александру  Настя, президент на РК Букурещ (Дистрикт Румъния) и инж. Спиро  Агапитос, президент на РК Атина (Гърция още не е Дистрикт).
    
Няколко думи за това как се стига до създаването на българския Дистрикт.
 
инж. Любен Божков - първият гуверньорПрез декември 1937 г секретаря на РИ, Чесли Пери изпраща писма до българските Ротари клубове, че „…президентът на РИ покани инж. Любен Божков (на снимката вляво) да приеме длъжността Административен съветник на РИ за България. Този пост е нещо средно между гуверньор и комисар и представлява признание за усилията положени за развитието на Ротари в България …”.. Към  началото на 1938 г България прави нова крачка за образуване на  самостоятелен дистрикт – страната получава статута на автономна ротарианска област, а президентът на РК София Божков става член на Европейския консултативен комитет. За негов заместник е определен президентът-основател на РК Бургас, Матей Хаджипетров. Работата на Божков е много високо оценена и на 4 август 1938 централата в Чикаго ратифицира преизбирането на Божков като  административен съветник  за още една година.

Сериозно лобиране в полза на самостоятелен български Дистрикт се извършва по време на посещението на президента на РИ Джордж Хагер през 1938 г. Пред него инж. Божков изтъква , че „създаването на български Дистрикт ще бъде много благоприятно за по-нататъшното развитие на ротарианството у нас, ще подпомогне работата на приятелите извън столицата…Те имат много препятствия за преодоляване…предубеждения, различия в характерите, лични дрязги, липса на средства…”  и изтъква „…куража, необходим за основаване на един клуб в провинцията, където условията  са много по-различни от тези в столицата. Това може би е валидно за повечето страни в света, но…  особено е подчертано у нас, където не само някои особености на народностната ни психология, но и силното влияние на идеологическите традиции и институционалния им носител често пъти са пречка за отварянето ни към света…” В отговора си Хагер изразява приятната си изненада за доброто развитие на ротарианството в България, само 5 години след създаване на първия клуб. Той изтъква , че е „…впечатлен от желанието на българските ротарианци  за дистрикт и ще направи  всичко възможно за създаването му, независимо от това, че  Бордът на РИ е взел решение да забави бързото развитие в количествено отношение за да обърне по-голямо внимание върху качеството ...”.


Писмото на Чесли Пери за създаването на Дистрикт 86 България
Писмото на Чесли Пери за създаването на Дистрикт 86 България

Очевидно Хагер е бил наистина силно впечатлен от работата на българските ротарианци защото още  на 22.2.1939 г. в РК София се получава дългоочакваното  официално уведомително писмо, подписано от секретаря Чесли Пери”Мои скъпи приятели ротарианци, щастлив съм да ви уведомя, че Бордът на директорите на РИ на своето януарско заседание одобри, считано от 1 юли 1939 г., предложението на президента Хагер  българските РК да образуват дистрикт на РИ, под № 86. Бордът изисква от РК в България да номинират дистрикт - гуверньор за ротарианската 1939/1940 година и то в такъв срок, че същият да може да вземе участие в конференцията на РИ в Кливланд от 12 до 19 юни. Клубовете в България избират за гуверньор инж.Любен Божков и  го упълномощават да представлява новия дистрикт на Конференцията в Кливленд.

На 14 и 15 септември 1939 в София се състои първата дистрикт асамблея в която  взимат участие  представители на всички Ротари клубове в страната с изключение на Русе.

На нея се взима решение да се свика първата дистрикт конференция през март 1940 г. Така се стига до паметния 30 март 1940 г, когато се открива първата ротарианска дистрикт конференция в България  Освен традиционните разглеждани въпроси ротарианците използват събирането си, за да организират една теоретична конференция, на която се изнесени три доклада: проф. Фаденхехт, от доц. д-р Хр. Петров и от Стефан Бочев . Докладите предизвикват необичаен интерес, не само сред ротарианците, но и в неротарианските среди и освен в списанието, те са отпечатани като отделна брошура на български и френски език. Божков  специално отбелязва Пловдив и Русе между клубовете, които  „…правят забележими усилия за да получат един похвален резултат...”. От трите награди раздадени на конференцията, клубът в Пловдив получава две:  от гуверньора Божков един ръчно изработен гонг с чук  за ръководене на заседанията и  извънредната награда – специално поднесената от президента на Белградския клуб проф. Пржич  художествено изработена купа. По решение на ръководството на дистрикта русенските ротарианци са удостоени да получат един настолен часовник като отличие за голямото участие в конференцията”

В края на работната част на конференцията, Божков прочита две приветствия, които предизвикват овации в залата. Едното е от цар Борис в което се казва: “... трогнат от вниманието на Първата ротарианска дистрикт конференция в България, благодаря най-сърдечно, като ви пожелавам успешна, ползотворна и задружна дейност в съдбоносните времена, които преживяват всички народи ...” Второто  е послание от президента на РИ д-р Уолтьр Хед, в което, след като отдава дължимото на голямата работа, извършена от ротарианците в България и на значението на тяхната дистрикт-конференция, той подчертава, че “тази конференция разширява погледа на членовете относно четирите цели на Ротари, нещо което е от особено значение в преживяваните от нас напрегнати времена ... Ротарианството е една изключителна организация. Тя не е успяла да излекува всички световни злини, нито пък е била създадена за тази цел, но пък е могла в почти всички краища на света да създаде ядра на разбирателство и добра воля, които в края на краищата ще успеят”

По случай конференцията, в храм-паметник Ал. Невски е отслужен тържествен молебен. Преди това представителят на РИ, Е. Декерс и придружаващите го ротарианци са приети от Царя на частна аудиенция, продължила повече от час. На директор Декерс е връчен орден за гражданска заслуга, с който държавният глава го награждава в знак на признание за ролята, която Ротари играе в полза на България. Накрая, преди отлитането от летище Божурище,  софийските ротарианци организират за своите гости традиционното запознаване с културно-историческите забележителности на столицата, като кулминацията е  знаменитата Боянска църква.   Конференцията е отразена в основните софийски вестници. В изданията на ротари клубовете на Югославия, Румъния, Гърция и Швейцария са отпечатани информации с подробно описание на протичането на срещата. Запазено е копие от писмото, което Декерс изпраща на 11 април до гуверньора Божков, в което той прави кратък анализ на резултатите от срещите си в България. На първо място Декерс поставя срещата с държавния глава, от когото е дълбоко впечатлен. След като прави кратка характеристика на българските клубове, между които според него особено изпъкват София, Горна Оряховица и Пловдив, директорът на РИ пише “... трябва да кажа, че Софийският клуб  е модел на Ротари клуб. Съставът е великолепно подбран, хората са изключителни личности. Бившият президент Божков е гуверньор от изключителна класа… Сигурен съм, че той ще бъде великолепен пример за други клубове и че те ще следват неговия път ...”

Веднага след конференцията български ротарианци участват в дистрикт конференциите в Клуж (д.р Н.П.Николаев),  Загреб (инж.Любен Божков) и  срещата на гръцките клубове в Атина (Димитър Савов). Започва издаването на общобългарско списание „Ротари в България“   Всичко това се прекъсва брутално на 23 декември 1940 г с приемане на позорния Закон за защита на нацията, с който Ротари клубовете в България са забранени.

Половин век по-късно те възкръснаха, а следващата  Дистрикт конференция се проведе едва след 67 години в Пловдив.

Но това вече не е история, а нашето настояще. За него ще пишат други…


Първа страница на двойния бюлетин, посветен  Първата Дистрикт конференция
Първа страница на двойния бюлетин, посветен  Първата Дистрикт конференция


Емил Декерс – представител на президента Хед
Емил Декерс – представител на президента Хед

Откриване на Конференцията. Говори Декерс. До него са Божков, Саръилиев и президентът Каракашев

Откриване на Конференцията. Говори Декерс. До него са Божков, Саръилиев и президентът Каракашев

По време на заседанията на конференцията

По време на заседанията на конференцията

Делегатите на Конференцията
Делегатите на Конференцията


По време на приятелския обед в бирхалето на „България
По време на приятелския обед в бирхалето на „България

Срещата със съпругите

Срещата със съпругите

Изпращане на гостите на летище София

Изпращане на гостите на летище София

Програмата на Конференцията


Програмата на Конференцията

Брошурата с трите доклада от дискусията
Брошурата с трите доклада от дискусията