Животът е низ от мечти и неочаквани събития, но днес е Баба Марта и всичко е в бяло и червено :)
Дата: 01.03.2015

В Деня на Баба Марта, Първи март 2015 г, младите хора от Интеракт Бургас бяха на среща със своите връстници от Дом Ронкали в града.

​Начално неловко мълчание, размяна на кратки проучващи реплики и ... пълно разпадане на преградите така, както само Новите поколения го могат.



Идеята да правят мартенички увлече най-вече онези около 10 и под тях, защото в крайна сметка, Мартеничките бяха само повод за срещата. Срещата беше част от програмата за възпитание в толерантност на Интеракт, и стъпки към социална интеграция на деца в неравностойно положение.

Темите в крайна сметка се наместиха по естествен начин: най-доброто даскало, защо едно е добро, друго не. Съвети от интеракторите към седмокласниците в Ронкали къде и как да кандидатства, как да се подготвят и обещание да проучат как децата да се включат в курсове за по-добро представяне.

Хладните първи минути все едно се размиха, и на отговорите на въпроси "Ще дойдете ли на нашия проект да поднасяме цветя на Трети март, събираме се на Гъбката?", "Искате ли да дойдета при нас в клуба ни? (ИАК Бургас се събира в клуб, предоставен от нашия приятел Ванко Данев)", "Ще ми пишеш ли по фейсбук, да ти пратя сайта с пробните изпити?" ... бяха "Да!".

Няма да споменавам имена или разказвам съдби, мечти и намерения. Всяко конкретизиране би могло да навреди в бъдеще на тези деца. Това е и причината да няма снимки. Във всеки случай, те на този етап не се нуждаят от храна и подслон, те ги имат, поне за още няколко години.

По странен начин се преплитат съдбите. Само преди два месеца нашите Интерактори се запознаха с децата от Дом Цветница в Малко Търново. В разговор с една от възпитателките в Дом Ронкали разбрахме, че хубавото русо момиче Яна, с което се срещнахме там, на възраст около 20 години, всъщност е живяло до 18-тата си година в Ронкали, след което е имало щастие да бъде осиновено от самотна жена в Малко Търново.

Срещата можеше да продължи още часове, но за разлика от нашите деца, които като цяло се отглеждат без режим, тези от Ронкали се хранят и почиват, разхождат, учат и играят в определените за това часове.

Е! Какво ще се случи - няма да гадаем. Животът е низ от изненади, инак ще е само проза! Хубав Март на всички, а какъв ще е цветът на Зюмбюла ще разберем скоро.