Чартирането на първия български Ротари клуб
Дата: 11.12.2019
Автор: Цвятко Кадийски

На 4 ноември 1933 г в София е връчена чартърната грамота на първия български Ротари клуб.

Почти половин година по-рано, иа 25 май в София се получава историческата телеграма на секретаря за Европа, Ал. Потер: „… София избрана на двадесет и пети …”. Ротари клуб София е вписан в списъка на Ротари клубовете в света под № 3596. България най-сетне е член на голямото ротарианско семейство, обединяващо по това време около 150 000 души.

На първи юни, по поръчение на президента на Ротари интърнешънъл Андерсон е изпратена чартърната грамота, с която се удостоверява, че Ротари клуб София е член на РИ. След прекратяване на дейността на клуба по Закона за защита на нацията, тази грамота се съхранявала в дома секретаря Бояджиев. По време на голямата бомбардировка на София през януари 1944 г., заедно с голяма част от архива, знамето и други материални реликви на клуба тя е унищожена. Запазено в личния архив на д-р Николаев е едно фотокопие, което даде възможност да се направи репродукция на този исторически документ.

В началото на юни 1933 всеки един от членовете получава лично поздравително писмо  „Добре дошъл в Ротари” от секретариата на РИ в Чикаго. На 27.7. Ротари клуб София е поздравен от президента на РИ, Клинтън Андерсон и получава специално приветствие от конгреса на РИ в Бостън, САЩ. В поздравителното писмо на електпрезидента на РИ Нелсън, той обещава да посети първия български клуб, което става следващата година.

Междувременно редиците на клуба се попълват с първия нов член след членовете основатели -  инж. Любен Божков, главен директор на БДЖ. Божков слага началото на една дългогодишна традиция на клуба – да бъде пропагандатор на възможностите на България като туристическа страна, като по случай избирането си подарява 300 броя „Пътеводител из България”, които клубът изпраща на ротариански приятели по света. Много клубове поздравяват РК София за това издание, но особено впечатляващо е, че само няколко седмици по-късно чак от далечна Бразилия клубът в Кунитиха изпраща благодарствено писмо за получения пътеводител.

На 1.9. започва редовно да излиза на френски ежемесечния бюлетин на клуба, под редакцията на блестящия журналист Болеслав Тахауер и е въведена   специална „коруба  за благотворителност” (нещо което  понастоящем  съществува  в почти всички днешни клубове).

Седмица преди чартирането си, на 18.5. РК приветства първите си трима гости, между които преподобният  А.В.Роб от клуба във Фолкирк (между другото, Фолкирк  е  „родният клуб” на президента на РИ за 2009/2010 Кени  и при посещението му у нас през 2010 г предадените от мен факсимилета, свързани  със срещите на членове  на клуб Фолкирк  в София и  във Варна бяха приети с изненада и неподправена радост…).

През ранната есен на 1933 е осъществено първото посещение на български ротарианец в чужд клуб –Цвятко  Кадийски посещава Ротари клуб Прага, и клуба в Бърно – чийто стипендиант е бил. От Бърно Кадийски носи подарък от местния клуб – една метална пластика, представляваща закрилника на чешкия народ Свети Вацлав. Този дар е една от малкото запазени реликви на предвоенния клуб и се съхранява в нашата историческа сбирка.

Усилията на клуба през втората половина на 1933 г. се насочват най-вече към организиране на официално връчване на грамотата (чартъра) за принадлежност към РИ. Доста нерви ротарианците изхабяват във връзка с  регистрацията, поради бавното придвижване на преписката, което те деликатно приписват на… горещините през летните месеци…     През октомври бордът на директорите отправя към Софийският окръжен съд молба за вписване в специалния регистър на юридическите лица на “Софийски Ротари клуб”. На 9.10. преписката се изпраща от председателя на съда до министъра на вътрешните работи с мнение, че може да бъде вписан, тъй като: “…неговите цели и средства не са противни на обществения ред и не противоречат на постановленията на Закона…” На 26.10. в търговското отделение на Софийския съд се пристъпва към разглеждане на дело № 29 за регистрация и на 2.XI. съдът решава да се впише в регистъра сдружението “Софийски Ротари клуб”, като на същия ден издава съответното удостоверение. Наистина е било крайно време, тъй като чартърната церемония вече е била насрочена за 4.11.1933, поканите са разпратени, като в последния момент мястото е променено от “България” в “Юнион клуб”.
 Организационният комитет по чартирането е начело със секретаря  Бояджиев и касиера Кадийски. Членове са Н.П.Николаев, Евстати Паница, Александър  Кличиян и Б. Тахауер. ….Освен тях, на заседанието на Организационния комитет на 2 ноември присъстват и ротарианците от Загреб Едо Маркович и Славко Мачек – форлойфери на многобройната югославска делегация, които присъстват като съветници  на последните дебати за подготовката на  чартирането – главно насочени към финансови въпроси  - как  един току що образуван клуб  да може да свърже двата края на твърде анемичните си ресурси….както и към изработването на менюто, където са се сблъскали различни меродавни гастрономически мнения (включително и непоносимостта на президента към майонезата…)         За чартирането пристига многобройна делегация от Югославия, начело с гуверньора на 77 дистрикт М. Стоядинович и ексгуверньора Едо Маркович  - над 40 души от клубовете в Белград, Нови Сад, Загреб, Любляна, Сушак, Скопие, Загреб
Присъстват комисарят за Европа М. Гербел, европейският секретар Ал. Потер, членът на РК Талин проф. Кьостнер. Официален гост е кметът на София Орошаков, а представител на правителството е  прессекретарят на Министерството на външните работи Т. Христов.   Гербел връчва на д-р Недков чартърната грамота, както и текста на шестте цели на Ротари, като подчертава, че за РИ България е много важна, тъй като тя е мост към Турция и с нея се затваря кръга на Средиземноморските страни членки на РИ. Гербел подарява на клуба и наскоро издадената на немски език биография на основателя на Ротари Пол Харис („Der Gruender von Rotary – Paul Harris”, Chicago, 1931). Този екземпляр също се съхранява в нашия исторически архив благодарение на любезността на Елена Атанасова. Освен това Гербел е донесъл от Виена музиката и текста на химна на Ротари, написан от Франц Лехар, член на РК Виена. За първи път този химн прозвучава в София на 4 ноември 1933, а точно 70 години по-късно на тържественото отбелязване на  годишнината от чартирането, на среща на РК София, в присъствието на посланика на Австрия г-н Потика звуците на химна на Лехар (хармонизиран и изпълнен от Йосиф Радионов) отново погалиха слуха на ротарианците. По време на честването на  едновековния юбилей на РИ, през 2005 г. ротарианецът Васил Петров изпя химна в зала 3 на НДК пред няколкостотин членове на възстановените български ротари клубове.

Отговорът на президента Недков е предназначен – и той не го скрива – преди всичко към външните гости, към хората, на които, както той казва, думата „Ротари” звучи като някаква зулуска дума… Ето защо той се спира накратко върху това, какво представлява Ротари.           Кметът Орошаков изразява  радостта си, че именно по негово време столицата става част от ротарианския свят.
Особено колоритно е приветствието на д-р Потер – изброявайки многобройните екзотични места, където вече има Ротари клубове, съобщавайки какво голямо значение има ротарианството за света, подчертавайки колко много са направили ротарианците за света, Тахауер в протокола пише: „…в един момент ние не бяхме далеч от това да повярваме, че ротарианското движение е успяло за обърне посоката на въртенето на Земята около Слънцето…Ние очаквахме също да чуем и имената на някои планета, върху които са учредени Ротари клубове…и това не би ни учудило. Напразно очакване…Да не би  д-р Потер вместо в Канада да е бил роден около устието на Рона?...” (очевиден приятелски намек за Тартарен Тарасконски).

В приветствието си до новите ротарианци, Едо Маркович прави апология на новата югославянска държава и подчертава идеята за обединяване на всички южни славяни, надявайки се тя скоро да триумфира, нещо което не е възможно без участието на България. Той набеляза възможностите които се отварят през българските и югославските ротарианци за сближаване на двата народа. Като подчертава красотата на България и качествата на населението й, Маркович вярва, че  ротарианските връзки ще бъдат полезни за подобряването на отношенията на Балканите – арена на постоянни сблъсъци, за взаимно опознаване и преодоляване на възникнали препятствия. Като напомня за заслугите на Гербел за създаване на първия български Ротари клуб Маркович отбелязва, че кръстникът на Софийския клуб е почетен член и на клуба в Загреб

От името на РК Талин приветствие поднася  д-р  Кьостнер. Той хвърля в смут присъстващите, като започва да говори естонски…но това е само шега, защото веднага след това преминава на руски като казва, че ако говори на  естонски вероятността някой да го разбере е минимална… а при ротарианците най-важното е взаимното разбирателство.

След приветствията РК Белград подарява една чудесно оформена „златна книга” за вписване на гостите на клуба. Клубът в Загреб подарява председателски чук и камбана. Както шеговито отбелязва Тахауер, с този чук председателят не само ще привлича вниманието на ротарианците по време на срещите, но и ще набива в главите им ротариански идеи. Новите ротарианци получават  и прекрасното издание за историята на изкуството във Войводина (дар от РК Нови Сад), албумът със снимки на творбите на големия майстор Местрович, един богато илюстрован пътеводител по Загреб, офорти от Иван Роша (дар от Осиек). Освен един масивен бронзов пепелник със знака на Ротари, Любляна подарява албум с планински изгледи от Словения. По-късно, по пощата, клубът в Скопие изпраща едно великолепно ротарианско зъбно колело, истинско произведение на дърворезбарското изкуство, шедьовър на артистичността. За съжаление тези дарове, както и великолепните оригинални офорти, също подарък от Загребския РК са изчезнали. Според спомените на Виктория Ковечева, племеница на секретаря на клуба Петко Бояджиев, след забраната целият архив на клуба е съхраняван на тавана у Бояджиеви. При бомбардировките на 10 януари къщата е изцяло разрушена и всичко е унищожено. Запазен е само огромния пепелник, дар от РК Любляна и часовникът  на ротарианското приятелство, дар от РК Загреб при едно по-късно  посещение,  които старателно се съхраняват сега от Виктория. Вечерта завършва с танци, където сърби, хървати, австрийци, естонци, унгарци, словенци, канадци  и българи се смесват в една блестяща  международна хореография.

Следващия ден е посветен на културна програма. След литургия в храм-паметник “Ал. Невски”, ротарианците и гостите им се отправят в Банкя, откъдето съзерцават великолепната панорама на Витоша и Люлин. По-късно е посетена Боянската църква, етнографския музей, а вечерта има специално представление на „Хованщина”.в Народния театър  в което участват първите сили на операта: Тодор Мазаров, Вл. Каренин, Д. Герганова, Мих. Попов, П. Золотович. Една интересна подробност: по него време официалната ложа в  Народния театър е украсявана от  личния  герб-хоругва на цар Борис ІІІ. 70 години по-късно в рамките на своята програма „Историческо наследство”, софийските ротарианци откупиха спасената  след бомбардировките реликва, съхранявана  от сина на един от разчиствалите руините през 1945 г служител  и дариха този  ням свидетел на тяхното тържество на Националния исторически музей

Благодарение на добрата работа на пресслужбата под ръководството на д-р Николаев, за появата на новия клуб съобщават повечето големи български вестници – „Знаме”, „Слово”, „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Камбана”, „La Bulgarie” и пр. Ротарианците използват присъствието на Гербел, който е известен топлотехник и организират съвместно с БИАД и Българската търговска камара първата публична лекция на клуба. При много голям интерес Гербел говори за рационалното използване на двигателната сила и топлината в промишлеността, както и за бъдещето на електрификацията и топлофикацията на България

След завръщането си в Цюрих, Алекс Потер на 01.12.1933 г. изпраща до секретаря на РИ, Чесли Пери кратък отчет с впечатления от пътуването до България по случай чартирането. На първо място Потер е впечатлен от вечерното пресичане на тъмните и буйни води на Дунава с лодка… След описание на подробностите по чартирането, Потер изтъква невероятно големия брой югославски ротарианци, водени от гуверньора Стоядинович. Той смята, че вечерята е преминала блестящо но посочва как Гербел му е споделил, че гостите от Югославия, оставайки доволни от учтивото и формално безупречно посрещане, все пак са се надявали на по-спонтанен и добросърдечен прием. Потер очевидно е наясно със съществуващите между двете страни проблеми, защото пише: „все пак първата крачка е направена и ние може да се надяваме, че техните контакти ще се развиват”.

По повод на приятелските критики на югославските ротарианци,  отговорът е че съвестта на софийските ротарианци е чиста и че може би  честването на десетата годишнина на клуба ще протече с повече тържественост и помпозност, но засега възможностите са такива и че „…клубът специално трябва да отбележи и да благодари за организацията на нашия неуморим секретар Бояджиев и на Кадийски, упоритият касиер, чиито задачи свързани с годежа му не го изкушиха да дезертира от ротарианската кауза.” В еуфорията по чартирането родната бюрокрация, обаче успява да сипе своята лъжичка катран. За своя „кръщелник” ротарианците от Виена изпращат подарък - едно знаме. То става историческо - най-вече заради историческите сражения, водени с митници, министерство на финансите, министерство на външните работи, ноти, интервенции, телефони, магазинажи ... Битката за спасяването на символа продължава 6 седмици!! Накрая скъпият подарък е отвоюван и прибран в клуба. Подаръкът става наистина скъп на ротарианците - не само защото е от клуба на кръст­ника Гербел, но и защото за него е заплатено 800 лв. мито ...

Чартирането на РКС предизвиква изненадващо голям отклик в ротарианския свят. Без да броим стотиците изпратени поздравителни телеграми и ротариански картички от различните клубове, документирани са публикации в над 40 ротариански бюлетина по света - не само в съседните страни и Европа, но и в САЩ, Бразилия, Малая, Япония, Китай, Аржентина, Египет, Австралия Клубът в Щутгарт в бюлетина си № 257 публикува съобщение за чартърната церемония в София, придружено със снимки на града. По случай създаването на първия български Ротари клуб е вдигнат първия ротариански тост – и той е в далечна Австралия, в клуба от град Бундаберг, за което свидетелства писмото, подписано от президента Ф. Маршал. Приблизително по същото време  клубът в Александрия (Египет) в Бюлетин № 1/34 публикува „тоста на ротарианското приятелство” за новия събрат от София. „Югословенски ротар”, ІХ/33,  съобщава с топли думи, написани от самия гуверньор Стоядинович (бъдещият министър председател на Югославия) за появата на РК у съседите..
 Много години след възстановяването на ротари клубовете в  България, ние дочакахме повторното връчването на чартърна грамота - през октомври 2014 г президентът на РИ Хуанг подписва заместваща документ за осемте предвоенни ротари клуба, с което като тяхна рождена дата РИ  признава  датата  на първоначалното им основаване – в периода 1933-1940. .
 
 
1. Телеграмата на Потер за приемането на клуба в РИ
1. Телеграмата на Потер за приемането на клуба в РИ

2. Чартърната грамота на РК София от 1033 г.
2. Чартърната грамота на РК София от 1033 г.


3.Съобщение за чартирането на РК София в годишника на РИ
3.Съобщение за чартирането на РК София в годишника на РИ


4. Пътеводителя за България, изпратен до над 300 ротари клуба в света
4. Пътеводителя за България, изпратен до над 300 ротари клуба в света


5.Металната пластика „Свети Вацлав“, дарена от РК Брно
5.Металната пластика „Свети Вацлав“, дарена от РК Брно

6.Решението на съда за регистрацията
6.Решението на съда за регистрацията

7.Юнион палас-  мястото, където е връчена чартърната грамота.
7.Юнион палас-  мястото, където е връчена чартърната грамота.


8 Посрещане на югославските гости на гара Драгоман
8 Посрещане на югославските гости на гара Драгоман


9. Комисарят на РИ за разширението в Европа

9. Комисарят на РИ за разширението в Европа



10. Книгата, дарена от Гербел
10. Книгата, дарена от Гербел

11а Нотите на ротарианския химн от Лехар
11а Нотите на ротарианския химно от Лехар


11в Франц Лехар
11в Франц Лехар


12 Кметът Орошаков (худ.Ал.Добринов)
12 Кметът Орошаков (худ.Ал.Добринов)

13 Пепелникът, дарен от РК Любляна
13 Пепелникът, дарен от РК Любляна

14 Часовникът, дарен от РК Загреб
 14 Часовникът, дарен от РК Загреб

15 Гостите по време на разходката из София
15 Гостите по време на разходката из София


16 съобщение в пресата
16 съобщение в пресата


17 Знамето на РК София
17 Знамето на РК София

18 Заместващата чартърна грамота от 2014 година
18 Заместващата чартърна грамота от 2014 година





Последните 10 новини

» Ротари клуб Нова Загора с дейно участие в честването на 142 години от Освобождението на града от турско робство.
» Бронхоскоп от последно поколение дари Ротари Клуб Велико Търново
» Младежите от Интеракт клуб зарадваха над 300 семейства чрез кампанията Купи и дари
» Младежите от Интеракт клуб Благоевград-Център за осма поредна година даряват коледна топлина на хора в нужда
» Дарители осигуриха храна за 300 бедни домакинства
» Кампания на Интеракт Велико Търново - "Подари Топлина"
» Официално посещение на ДГ2482 Митко Минев в РК Каварна
» РК - Добрич с пореден проект за децата в града
» Посещение на ДГ Митко Минев в РК Добрич
» Ротари клуб Хасково-Аида издигна пластика със знак и откри спортна площадка